Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2018 11:20 - Да почетем на днешния ден победата на Тервел над мюсюлманите-араби на 15 август 717
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 4159 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 17.08.2022 08:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
       Както вече установихме, след 715 година на власт е Кормесий със съвладетел Север, но Тервел е жив и е още активен държавник.

      По-долу ще приведем известните съобщения за тригодишната война на арабите, която има за цел превземането на Цариград. На пръв поглед датирането е размито в периода от 714 до 719, а последователността на събитията може приблизително да се възстанови само като се вземат предвид всички съобщения. И така анализът на съобщенията които ще приведем след малко, показва, че емирът Сюлейман и големият арабски пълководец Маслама ибн Абдул-Малик предвождат огромна арабска флотилия към Босфора и обсаждат Цариград по море през 715. България е помолена за помощ срещу императора при опит за преврат във Византия. Българската войска заедно със славянски лодки се спускат по Струма до Солун и достига до Херсонес. България е помолена за помощ от императора срещу арабите. Едва след подписването на мирен договор България става лоялен помощник на Византия както срещу вътрешните и врагове, така и срещу арабите. Следва арабска обсада и по суша на Цариград на 15 август 716, като Херсийската стена е обградена с ров а тракийските области са опустошени жестоко. При това арабите навлизат в България. Българската армия започва военни действия срещу арабите и всява страх сред тях. Те изпращат флотата си до устието на Дунава и дебаркират с войски през 716 с цел България да воюва на два фронта. След поражение са принудени да се качат на корабите и да се отправят отново към Цариград. Следва голяма буря на 15 август 717 и поражения за флотата. Сюлейман умира през 717. Наследява го емирът Умар. След тригодишна обсада неимоверно тежка зима през 717/718 нанася още по-големи щети на арабите. Избухва чума сред тях, която засяга и населението на Цариград. От войната, глад, студ и чума Цариград губи 300 000 граждани. След като арабите се убеждават, че не могат да превземат Цариград, те разделят сухопътните войски на две и с едната част отново нападат България, този път по суша в Тракия. През зимата на 717/718 претърпяват страшна катастрофа, загубвайки според едни автори 20 000 според други 30 000 войници, което и определя изхода на войната. Паисий Хилендарски (1764) говори на стр. 328 за 22 000. Арабите начело с емир Умар се оттеглят през 718 с огромни загуби и за 700 години загубват каквото и да е желание за агресия в Европа през Балканите.

      А сега нека видим какво ни казват старите автори по този въпрос и проверим дали така възстановената картина е правилна. Това е интересна задача за всеки, който обича история.

     На Павел Дякон (725...730-797...799), ЛИБИ 1 417, дължим следното известие:

      „...По това време (717) същото сарацинско племе дошло с огромна войска и обкръжило Константинопол, и го обсаждало непрекъснато в продължение на три години. Най-сетне, благодарение на многото и настойчиви молитви на гражданите към Бога, повече от сарацините загинали от глад, студ, сражения и чума и затова се оттеглили, като се отчаяли от обсадата.

      А като се отдалечили, те нападнали българското племе, което се намира отвъд Дунава. Победени от него, сарацините избягали на корабите си. Но когато навлезли в открито море, внезапно ги връхлетяла буря и повечето от тях загинали, понеже корабите им потънали или се разбили. А в Константинопол от чума загинали 300 000 души.“

      А в „Универсална хроника“ (801), ЛИБИ 2 16, под година 714 четем:

      „…Като отстъпили оттам (от Константинопол), те нападнали българското племе, което е край Дунава. Победени и от него, те побягнали назад и се върнали на корабите си.“

      „Хроника“ на Симеон Логотет (X. в.), Дуйчев (1943) стр. 121, ни казва че масовото корабокрушение е станало при голямата буря на 15 август 717.

     Теофан Изповедник (758/760-818) отбелязва, че изключителната зима на 717 е навредила на арабите и назовава цифрата на убитите араби в последвалата война с България:

     „...В Тракия настанала извънредно тежка зима, така че 100 дена земята не се виждала от замръзналия сняг и измрели много коне, камили и други животни на неприятелите (араби, обсадили Константинопол през 717).“, ГИБИ 3 268.

      „...С тях (арабите) започнали война и българите, както казват добре осведомените, избили 22 хиляди араби.“, ГИБИ 3 269.

      От Хрониките на Георги Кедрин и Йоан Скилица, писани в края на XI или началото на XII век, ГИБИ 6 199, научаваме:

      „...През втората година (от царуването на Лъв III Исавър 25.III.717-18.VI.741, тоест 719) Сюлейман (715-717) пристигнал с войски и емири и от Абидос преминал в Тракия. След смъртта му емир станал Умар. А в Тракия настанала толкова тежка зима, че около 100 дена земя не се показвала изпод заледения сняг и множество коне, камили и други животни на враговете измрели. ... А и българите започнали война срещу арабите и избили 22 хиляди от тях.“

      Георги Монах (…842-867…) потвърждава това събитие, ГИБИ 4 49:

      „...По негово време (на император Филипик Вардан, 711-713) и българите, като опленили чак до Златната врата, се завърнали.

      ... Маслама прочее --- на 15 август, като обсадил града и окопал с ров Херсийската стена, опустошавал жестоко тракийските области --- През пролетта между арабите се явила чумна болест заедно с глад и унищожила безчетно множество от тях. Останалите от тях завързали сражение с българите в Тракия и 22 000 били избити (717-718).“

      В сборника от текстове по история на църквата „Синаксар на Цариградската църква“, писан до X век, ГИБИ 5 294, четем:

      „…Те (агаряните) като нападнали българите, 20 000 сарацини били избити от тях.“

      „Ведаскинска хроника“ (IX. в.), ЛИБИ 2 54, ни казва, че арабите нападат Константинопол през 716, че войната трае 3 години и че накрая сухопътната им войска е разбита от българите.

      Анастасий Библиотекар (873-875), ЛИБИ 2 255, ни съобщава, че на 14 август 717 Маслама започва обсадата със земен насип, ров и каменна ограда, а на 1 септември Сюлейман тръгнал с флотата. За големината на арабската флота Анастасий ни съобщава:

      „...удивително огромни кораби и ладии, возещи припаси, и бързоходни кораби на брой 1800; разположил на котва от Магнаура (дворец и школа, западна част на Цариград край морето при Евдомон) чак до Кикловион (укрепен нос на Мраморно море между Теодосиевата стена и Евдомон).“

      В „Хрониката“ на Зигеберт (1030-1112), ЛИБИ 3 43, четем: „718, Емирът Сюлейман със своите емири и флота от почти 3 000 кораба обсаждал 3 години Константинопол. Българите избили 30 000 сарацини."

      Анонимен автор ни е оставил текст писан в първата половина на IX век и известен като „Химн Акатист“, ГИБИ 3 174, в който се казва, че българската армия е била заплаха в тила на арабите, а те решили да ѝ противодействат:

      „...След това двама военачалници решили да се отправят на поход срещу българите, като единият от тях останал да обсажда града, а другият потеглил да се бие с българи. (Арабите), като влезли в сражение с тях, били победени. А оцелелите, като се спасили от гибел, с голям позор се върнали при онези, от които се бяха отделили. След завръщането си те се опитали да вкарат корабите (в залива) и да проникнат до Влахерните, но били спрени от веригата, опъната от Перима до Галата, и не могли да извършат това, което възнамерявали.

      ...а по-късно се отправили на поход срещу самата столица, водейки със себе си 1800 кораба, оградили я отвред и очаквали незабавно да я разграбят.

      ...Едни от тях се отправили на поход срещу българите и там загинали 20 000 души. А другите останали, за да превземат града.“

      Манасиевата летопис (1335-1345) също отразява съвсем накратко това събитие: „...При този цар (Лъв III, 717-741) куманите (арабите, понятието кумани тогава не е известно) нападнаха Цриград и цялата земя, но потънаха в морето, избивани от гърците, а всички останали ги съсякоха българите.“, Манасий (1992).

      На стратегическия талант на Тервел дължим използване на геополитическата ситуация, за да подпише разумен мирен договор с Византия, а също и бързата и навременна реакция срещу настъпващите към Балканския полуостров мюсюлмани-араби. Това премества мюсюлманското нахлуване на Балканите с цели 700 години.

     От „Историята на халифите“, Патканьяна (1862), научаваме от Хевонд Вардапет (XIII. в.)

, че тюрките начело с Сюлейман (715-717) нападат също през 717 неуспешно хазарската държава и „хунските градове“ Дербент, Чора и Таргу дн. Тарки недалеко от Петровска. При опита си да разруши стената Сюлейман намира надпис, че тя е строена от император Маркиан на „негови разноски“ и че ще бъде разрушена „на разноски на измаилтяните“, което го накарало да я възстанови.

Извадка от Четириезична История на България:

Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни, Цена 100 лв. 3.010 kg.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

на немски:

https://www.book.store.bg/p265092/die-bulgarische-geschichte-bis-zum-12-jahrhundert-aus-der-sicht-der-alten-autoren-nikolay-ivanov-kolev.html

на руски:

https://www.book.store.bg/p332815/bolgarskaia-istoria-do-xii-veka-glazami-staruih-avtorov.html

на английски:

 

https://www.ciela.com/bulgarian-history-up-to-the-12th-century-through-the-view-of-the-ancient-authors.html

 image

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

 

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D


image












Гласувай:
5



1. barin - Здравей, history2018bg. Голяма ...
16.08.2018 13:35
Здравей, history2018bg. Голяма победа е била на кан Тервел с последствия за Европа. Взел е правилно решение.
Поздрави!
цитирай
2. shtaparov - Тази победа трябва да бъде почетена ...
25.08.2018 16:49
Тази победа трябва да бъде почетена разбира се понеже,ако арабската армия е била от 100 000 души а нашите са избили 22 000 от тях,значи те са ранили поне още 50 000 араби и са останали 28 000,които да се грижат за ранените от което следва,че оцелелите части от арабската армия са били съвършено разнебитени и неспособни да предприемат повече каквото и да е било на бойното поле. От това следва,че единствена заслуга за спирането на ранната ислямска инвазия срещу Европа имат единствено Българите- не ромеите и не "гърците",които при своята дефанзивна тактика не са успели да избият и ранят повече от няколко хиляди души сиреч толкова малко,че древните хронисти ги е било срам да споменат и цифрата.
цитирай
3. historybg2018 - Драги "barin",
27.08.2018 12:08
Тервел е бил голям дявол и е извличал полза от много и разнообразни ситуации, не винаги нравствени от днешна гледна точка, но такова е било времето.

Що се отнася до титлата кан: единствената българска ръка, която я е изсякла на камък я пише "канес" или княз. И аз по стара инерция сегиз-тогиз я употребявам, но е неправилно. Русите запазиха княз, те наричат царските братя князе, а най-стария - велик княз. В славянските страни се използва и до днес за свещеници, останала от миналото, когато е имало свещеници със съдебна власт.

Приятен ден!
цитирай
4. barin - Здравей, histori2018. Разбира се, ...
29.08.2018 14:18
Здравей, histori2018. Разбира се, чче Тервел се е ръководил от интересите на държавата. Може да е прозрял, че е по-добре за съсед да има гърците, на които знаем номерата и манталитета, отколкото арабите , които почитат друг бод и гледат да завоюват колкото може повече земи. От сегашна гледна точка изглежда, че е спасител на ако не цяла, поне половин Европа. На запад от нас държавите е могло да бъдат покорени. Затова навсякъде, където пиша за нашия Тервел, че е спасител на Европа уточнявам, че е от позицията на съвременен анализ на политическата ситуация. Неговата победа над Арабския халифат има несравнимо по-голяма стойност от тази на Карл Мартел( чука) при Поатие.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 959899
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2528
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031